Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга

Като че ли за мнозина сърцевината на Радичковото разказване е „алитературността", самородната и неповлияна от окултуряващи процедури стихия на устната реч. Внимателното четене обаче ще коригира подобен предразсъдък: северозападните текстове демонстрират богати и сложни, понякога драматични отношения между автора си и заварения писмен свят, между самоукия, неизкушения (наистина ли?) творец и наследената Библиотека. Обмислянето на тези отношения може да промени разбирането ни за онова уникално, изключително качество, което прави от Радичков именно и само Радичков.

Доц. дфн Инна Пелева води бакалавърски и магистърски курсове с филологически профил в ПУ „Паисий Хилендарски". Изследванията й се занимават с проблеми на българската културна и литературна история. Автор е на книгите: „Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература" (1994), „Идеологът на нацията. Думи за Вазов" (1994), „Ботев. Тялото на национализма" (1998), „Възраждания. Българистични студии" (1999), „Места от Конспекта" (2000), „Алеко Константинов. Биография на четенето" (1994).