Втората световна война е последният до днес мащабен военен конфликт, който човечеството преживява. За официално начало се смята нахлуването на Германия в Полша на 1 септември 1939 г. Бойните действия се водят на три континента и в три океана, а участие в тях вземат всички развити страни в света по това време. За край се приема 9 май 1945 г., но фактическия финал е на 2 септември, когато съюзника на Германия, Япония подписва капитулация.

Битките за Харков са малка част от множеството паметни сражения, с които изобилства войната. Водени през май 1942 г., те изправят едни срещу други съветските и германските войски, за установяване на контрол над украинския град Харков. Битките са неуспешен опит на Съветския съюз да отнеме стратегическата инициатива на Източния фронт от Вермахта. Започнали със съветска офанзива, в резултат на германското контранастъпление те завършват с тежко поражение на Червената армия и забавят прелома във военните действия.

Вследствие от Харковските битки през пролетта на 1942 г. съотношението на силите на южния фланг на Източния фронт се променя в полза на Вермахта. Създават се благоприятни условия за настъпление на германците през отслабената съветска отбрана и осъществяване на плановете за завладяване на богатата промишлена база в Донбас и нефтените находища в Кавказ.

От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.