След като сложи "Щастието на нощното шкафче" и ни убеди, че "Всеки ден е чудо", в поредното си откровение Алберто Симоне ни помага да овладеем Изкуството да обичаш себе си, за да проумеем и приемем своята уникалност с всичките й достойнства и недостатъци.

Верен на стила и убежденията си, и тук авторът приканва към осъзнаване на вътрешната сила да промениш себе си, за да смениш курса в поведението и настроението и на онези около теб. С трансформиращата сила на препятствията, с енергията на любовта и прошката бихме могли да започнем наново, да ремонтираме емоционалните си щети и да освободим пространство, което да наситим с вяра и доброта – най-прекия път към щастието, което ни се полага по право.

Успокояващо е да преоткрия, че има неща като нуждата ни от любов, от приобщаване, от споделяне, която си остава същата и тогава, когато времената, обстоятелствата и злополучията се менят.

Същото важи и за нашия могъщ вътрешен ресурс. Какъвто и катаклизъм да връхлети върху човешкия род, надеждата, смелостта, способността да се адаптираме, креативността и умението да превръщаме проблемите във възможности винаги ще бъдат най-силните ни оръжия и винаги ще ни подкрепят. А това ме изпълва с вяра и оптимизъм – именно разчитайки на заложеното неизменно в нас, че ще се справим и този път.

Алберто Симоне