Избрани разкази

Търсене на един обитаем език в една обитаема земя...

Задачата ни е да напомняме, че човекът съществува, не само за да бъде управляван, но и че разрушенията на нашия свят са не само външни.
С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко е, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство.
Хайнрих Бьол


Сривове в семейството, словесен вакуум между деца и родители, между влюбени, приятели, колеги – сривове, залегнали и непреодолeни от десетилетия; сривове, които постепенно се превръщат в nпропаст между хората...
Криста Волф

За Хайнрих Бьол

Хайнрих Бьол е един от най-известните немски писатели в света. Лауреат е на Нобеловата награда за литература за 1972 г.

Роден е в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 1930-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет. Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и е изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници. Същата година се завръща в разрушения си роден град, където продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма.

Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).

Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ - материално и психологическо - върху живота на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Антигероите му са фигурите, облечени във власт – правителството, крупният бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

През 1967 г. Бьол е удостоен с престижната литературна награда „Георг Бюхнер“. Провъзгласен е за почетен гражданин на Кьолн. През 1985 г. родният му град учредява в негова чест наградата „Хайнрих Бьол“, която се връчва за изтъкнати постижения в областта на немската литература. Творчеството му се пази в архива му в Кьолнската библиотека и във фондацията „Хайнрих Бьол“.

Творчеството на Хайнрих Бьол е превеждано на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.