„Пепел от мислеща тръстика” – така бих нарекла тази книга, заради сребърния прах от изтляващия български корен, заради бистрия упоителен сказ, плавен като смяната на годишните времена, заради зрялата, та чак сочна, тъга по невъзвратимото, заради оня ръб на пропастта, където Мартин Маринов милостиво ни отвежда и ни оставя да съзерцаваме отсрещния бряг… А там, в цветния сумрак на неизвестното, плахо, но изкусително припламва любовта, подобно онези древни огньове по хълмовете, бележещи пътя на войскари, изгнаници и боговдъхновени несретници…

Книга с температурата на човешката душа.
Затваряш страниците и, докато все още си пред огромния ров, неочаквано и непредизвестено поемаш дълбоко въздух и преодоляваш пропастта… на един скок. И дори не разбираш, че вече си намерил пътя.

„Играчките от кал“ са се превърнали в скъпи сувенири, а ти, умореният да си спомня, се усещаш избран да твори нови спомени.
Книга за дълъг път.

Неда Антонова

--------------------
Мартин Маринов е автор на книгите „13 етюда за надеждата“- сборник разкази, „Тъмния ъгъл на храма – роман, „Блян“ – роман, „Дуенде“ – поезия и проза, „Булото“ – роман /две издания/, „Силуети“ – сборник разкази. Награда за роман на годината от извънстоличен автор – „Блян“ – 1995 г., Перото на Йовков – „Булото“ – 2003 г. и др. До края на месеца излиза от печат „Играчки от кал“ – проза.