Книга втора от поредицата „Поет за поета“ на ИК „Аквариус“ представя Иван Радоев.

Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово – от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на „високи форуми“, той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи… Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да дадат отговора на проклетите въпроси, които сфинксът на нашето време ни задаваше. Иван Радоев е от малцината, които реално задържат уважението и „рейтинга“, които още приживе си бяха спечелили. Това е съдба само на действително заслужилите строители на държавата на българската словесност.
Леон Даниел

Иван Радоев (1927 – 1994) е един от най-откритите и в същото време трудно разгадаеми творци на ХХ век. Може би защото е изпреварил времето и „хвърля думите за утре“. … Втурваше се в битки без гарантирани победи. Пренебрегваха го, отричаха го, унижаваха го, поваляха го. Но го уважаваха. Тъй като никога не пожертва достойнството и честта.
Мария Гарева

Едва ли има друг съвременен творец, съумял до такава степен да проникне отвъд думите с трептящата им многозначност, да надникне зад маската на толкова шутове и лъжепророци, да остане извън боричканията за днешна и утрешна слава, да се издигне над суетата. Тъкмо тези „извън“ и „над“, тоест неучастието в колективната лъжа, му осигуряват трайно присъствие в духовния живот на нацията.
Надя Попова