България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката "За теб", посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам.

Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете буквално ме затрупваха. Това са стихове за любовта и смъртта. Дано стигне до вас и поне вас да зарадвам!

Божана Апостолова

--------------------

Д О Т Е Б С Ъ М
Последна глътка въздух –
ето нà: изстива твоят свят
и всичко свършва.
След теб остава купчинка боклук
земята милостиво да прегърне.
След теб остава
на Вселената гласът
да се сниши в сърцето за последно.
…За да съм с теб
поне до вечността,
поне до нашата любов,
единствен покрив.

-----------------

Думи за книгата

Виолета Тончева: Самороден, скъпоценен поетичен къс. Красив и крещящ, болящ! Мигът, в който надмогваш непоносимото, земното. "Мигът, в който...Стихотворението идва. Вдишващ, издишваш, то идва. Записваш го. Ако не го направиш, си отива." Поклон, Божана! Наистина няма друга като теб!

Силвия Чолева: Книга за смъртта, която е около нас и в нас.

Йордан Велчев: Eдна книга за теб, който сме всички ние, но отдавна сме забравили това, книга отвъд предела, която връща значението на най-високото изкуство - познанието да се обичаме и да си казваме това непрекъснато, с разбирането, че смъртта наистина всеки миг може да превърне във вечна всяка наша раздяла, дори когато тя е за десет минути.