Драган Великич вече е познат на българските читатели с романа си Руският прозорец. А блестящите есета в тази негова книга (подбор от негови публикации в различни сръбски и чуждестранни списания в периода 1989–2007 г.) разкриват майсторството му не само на романист, но и на есеист и го поставят редом с такива имена в европейската литература, като Борис Пастернак и Петер Хандке.

Мястото на Драган Великич (1953) в съвременната сръбска белетристика е безспорно. Името му присъства във всички сръбски и чуждестранни антологии. Шест пъти е номиниран за най-престижната сръбска литературна награда НИН, а през 2007 г. е и неин носител. Автори е на романите Via Pula (1988, награда Милош Църнянски), Астраган (1991), Хамсин 51 (1993), Северната стена (1995), Площадът на Данте (1997), Случаят Бремен (2001), Досието Домашевски (2003), Руският прозорец (2007, награда НИН); на сборници с разкази и есета.

Първата ни среща с новата книга на Драган Великич е като вълна, която ни залива. Вълна от спомени, но също вълна от сбъдвания. Вълна, която се разтваря през средата, за да преминем. Драган бързо ни омагьосва с картината на детството си в преживялата много цивилизации Пула.

Думите на Драган Великич описват нашето СЕГА. Думите му обаче знаят много повече за нас. Разкриват ни. Помагат.