Семейството на Йонми Парк е сплотено, но суровият и контролиран от политическа пропаганда живот в Северна Корея ги подлага на множество лишения. След като баща ѝ попада в затвора, роднините ѝ са считани за престъпници и двете с майка ѝ бягат в Китай. Годината е 2007, а Парк е едва на 13.

Момичето знае, че пътуването ще е трудно, но дори не подозира какви изпитания предстоят. За пребиваването си в Китай заплаща с детството си и едва не загива. Две години по-късно с майка й успяват да избягат в Южна Корея, но баща ѝ вече е мъртъв, а сестра ѝ е изчезнала. Дотогава единствено майка ѝ знае какво всъщност се е случило от момента, в който пресичат река Ялу, за да се озоват в Китай.

В „За да живея“ Парк разкрива лишенията и измамите, които я сполетяват в Северна Корея, както и своите най-болезнени и тежки спомени – за първи път, без да спестява нищо. С достойнство и смелост разказва как с майка ѝ са превърнати в сексуални робини в Китай и преживяват психологически и физически изпитания, които малцина биха преодолели.

Изповедта ѝ е необичайна, поучителна и изключително ценна, а историята ѝ е затрогваща и невъобразима, но никога безнадеждна – досущ като непоклатимия дух на момичето.