"Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат. ... Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.

След като преподавах училищен манталитет през целия си съзнателен живот, стигнах до заключението, че единственото учебно съдържание на масовото образование се крие в неговия метод. Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата."
От автора

След тридесет години преподаване в държавните училища на град Ню Йорк и след като получава няколко награди за висок професионализъм, Джон Гатоу стига до печалното заключение, че задължителното държавно училище няма нищо общо с образованието. То не постига почти нищо, освен да обучи младите да се нагаждат към социалния и икономически ред. „Затъпяване“ разкрива шокиращата истина за днешната училищна система и носи надежда за родителите, които търсят алтернативно решение. Тази книга отпразнува факта, че предписанията на тази книга за основна ревизия на начина, по който образоваме децата си, а също и на причините, поради които правим това, продължават да са изключително актуални.

"Училището осигурява професионални кадри, които няма да се опълчват (най-големият страх в началото на 20-ти век); ще са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си; ще се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага."
Из въведението на Дейвид Албърт

„Съгласен съм с почти всяка точка и запетая на Джон Гатоу. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти Джон Тейлър Гатоу: ти вероятно си най-блестящият американски педагог”
Том Питърс

„Великолепната книга на Джон Гатоу казва точно това, което трябва да бъде казано. Дано само хората да слушат”
Кристофър Лаш

„Блестящата ти и откровена реч ми дава надежда”.
Грейс Луелин, авторка на книгата „Наръчник за освобождение за тийнейджъри“