За добро или за лошо, ние българите винаги сме отдавали голямо значение на това какво е мнението на чужденците, посетили страната ни, и как те биха я оценили. В опит да покаже, че никой не познава родината по-добре от самите нас, един от литературните ни класици – Любен Каравелов, създава пътеписа си „Записки за България и българите“.

Произведението му е най-подробното описание на българските земи, нрави и обичаи, правено от нашенец в годините преди Освобождението. Смесвайки своите спомени с исторически и географски факти и свидетелства за народните традиции, авторът предлага на вниманието ни интригуващ поглед върху родното минало.

Публикувани за пръв път на руски език като поредица в периодичния печат, записките са събрани в общо издание през 1930 г. Книгата е отговорът на Каравелов за неточните и тенденциозни описания на чуждестранните пътешественици, често срещани през XIX век.

Чрез нея той дава на читателите зад граница една обективна оценка за тогавашното развитие на българските земи, а в същото време възпитава българите в любов към Отечеството.