Любов отвъд ръба на реалното. Това предлага чешката писателка Маркета Пилатова в този роман. Яромир обича Марушка, но когато й предлага да избягат от ада на войната, тя му отказва. И двамата обаче се превръщат в изгнаници – той в далечна Бразилия, тя в родната си Чехия. Писмата на Яромир са като тънка червена нишка, която прорязва цялата книга. Чете ги обаче не само Марушка, но също и Луиза, Марта, дори Лена. Четири жени, чиито съдби странно се преплитат. Четири жени, които страдат от едно и също – носталгията.

Маркета Пилатова сякаш бродира думите в тази книга – толкова красиво написана и грабваща е тя. В нея има място и за силата на любовта, и за болката от несбъднатите ни желания. И за трепета на щастието, и за страха да не се окаже крехко то.

„Жълтите очи водят към дома” ни води с всяка страница все по-дълбоко в два свята. Единият е на непознатата, на моменти странна и плашеща Бразилия. Другият е на магичната, криеща толкова история Прага. Всъщност за още два свята става въпрос в романа – светът на всекидневието ни и светът, който обитаваме в подсъзнателното и сънищата.

Необикновено докосваща и изпълваща сърцето – това е „Жълтите очи водят към дома”. За Маркета Пилатова, един от водещите чешки писатели днес, казват, че създава творбите си със силата на магическия реализъм. Този роман го доказва.