Затова ти трябва да изложиш всичко на хартия, без да променяш нищо и без да добавяш нищо от себе си, но най-вече без да си блъскаш главата дали разказаното е истина или не, защото нашите дела и нашето въображение са едно и също, щом и двете идват от душата.

През деветнадесети век младият Костас Венетис, който прекарва детството си като послушник в манастир в Гърция, претърпява грандиозна метаморфоза, нещо като демоничен обрат (с високомерието на свръхчовека на Ницше). Започва да странства през цветни светове, преживявайки мизерията и обаянието на Истанбул, екзотиката на Букурещ, революционния кипеж на Париж, великолепието на Виена и меланхолията на Венеция, като се смесва с всички социални класи. Под влияние на Злото, героят се лашка в различни крайности, в които содомия и интертекстуална игра, насилие и изискан естетизъм, кабала и теория на конспирацията, художествена литература и исторически факт, убийство и Едипов комплекс, се преплитат, за да сформират разказ за сътворението, замаскиран като трилър. Разказ, който препраща „Животът на Костас Венетис“ към декадентскатите традиции на деветнайсти век.

Октавиан Совиани получава Наградата на съюза на румънските писатели цели три пъти – и за своята поезия, и за литературната си критика – през 1994 г., 2001 г. и 2008 г. Неговото творчество е преведено на френски, испански, английски, немски, унгарски, полски, италиански и словенски. След седмината румънски автори, представени с десет техни заглавия вече публикувани от „Парадокс“, Октавиан Совиани е поредната литературна изненада, която издателството поднася на читателите си.