Владимир Попов е роден на 25.05.1942г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп."Родна реч", сп."Пламък", в."Литературен форум", и в изд."Просвета", където е и автор на учебници и помагала. Издал е стихосбирките "Тайна" (1979, награда "Южна пролет" за дебют), "Страница" (1984, годишна награда на СБП), "Сърдечни емисии" (1989), "Нежната глутница" (1995), "Чупливо. Избрани и нови стихотворения" (2012), "Лична хроника" (2013) и "Отсъствие" (2015, II награда в конкурса "Иван Николов"). Заедно с още седем русенски поети участва с книгата си "Вечерта над нас" (1966) в сборника "Самиздат 1963-1966" (2016). Негови стихотворения са превеждани на немски, руски, испански, английски, унгарски.

ВИК

Посред нощ ме събуди викът и кръвта ми смрази. Боже, – казах си само – децата поне запази!
Вцепенен се наведох над малкия детски креват. Спяха двамата кротко. На пръсти се дръпнах назад.
Към жена си се втурнах и с бледо от ужас лице слушах в мрака как бие умореното нейно сърце.
Нещо с майка се случи – през главата ми мина за миг. И тогава си спомних – мъжки беше ужасният вик.
Мъж извика… Тъй ясно, тъй страшно го чух! Би могъл да събуди този вик даже глух.
Но защо всички вкъщи непробудени спят? И не чува ли никой нищо в целия свят?
Боже, – казах си само – значи може би аз? Аз съм викал за помощ. Аз съм викал без глас.

1976