Един сокол пред залеза кръжи

Завист

Завиждам на стремглавата съдба!
Не на богатия, не на злодея.
Завиждам на човека, който пее,
преди да падне в святата борба.

Човекът, който сетен път поема
дъха си, но успял преди това
да чуе отзвука на реквиема,
отекнал в собствената му глава.