Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност.

Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга "Пастирът на звездите”.

Роден е на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението на 60-те години. Издава първата си книга през 1967 г. в пловдивското издателство “Христо Г. Данов”. Пловдивската му съдба е неразривно свързана с неговите връстници, поетите Петър Анастасов, Иван Вълев и, малко по-късно, Иван Николов. Идват и следващите книги на поета “Съдба на цвете”, “Непреклонна възраст”, “Магазин за метафори”, “Свещ”, “Работни думи” , “Дневникът на г-н Самотен”. Тези заглавия илюстрират фанатичната пристрастеност на поета към думите. Николай Заяков е познат на своите читатели и като публицист.