ЕНСО

След вълнуващите кратки прози в „Снимки на деца” за Цветница излиза и първата поетична сбирка „Енсо” на Владислав Христов. Влади не само нагнетява емоционалното напрежение додън душа, а извиква и усмивка на катарзис след прочита на миротворния, но не безбурен кръг енсо, водещ началото си от дзенбудистката калиграфия.



жита и ечемици

поле в което да полегнеш
прекършен сред стъблата
онази сладка умора
от дългото бягане
треперещите колене
бодилите по панталона
и скакалецът
в потната ти длан



Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост.

Силвия Чолева



Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.

Илко Димитров



Книгата „Eнсо“ е като стара къща, колкото и да се опразва и обезлюдява, в ъглите на стaите и по пердетата са застинали спомени, бравите на времето прещракват и се отварят дрешниците на миналото. Но всички подобни условности са само декор, върху който са отпечатани капризите на желанията и пробивите на удоволствията.

Камелия Спасова