Владимир Морзоханов (р. 1963, София) е художник, преводач и поет. В общи художествени изложби участва от 1983 г., но първата му самостоятелна изява е организирана от галерия „Арте” през 2008 г. Втората е пак там през 2013 г. Издателство „Ерго” е публикувало следните две книги с негови преводи: „Арсений Тарковски. Самосъзнаваща душа” (2010) и „Осип Манделщам. Небехранилище” (2012). Настоящата стихосбирка е първата му авторска книга.

Към днешната конюнктура в българската поезия творбите ми нямат почти никакво отношение – както формално, така и смислово.
Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична самостоятелна субстанция, съществуваща по свои закони, напълно вън от реалността. Словото е смисъл (и е добре той да е истинен), търсене на смисъл, изграждане на смисъл, осмисляне на себе си и света.

Владимир Морзоханов

* * *

Откъде се е взел този кълн във душата ми?
Не съм имал усещането за Присъствие.
А от празни слова ме е срам и гнуся се.
Но усещах (почти сигурно) в жили и пръсти
благодатен, разтварящ се бавно зачатък –
откъде е към него мъзгата дошла
аз не зная, но знам, че да би и в смола
се превърнала, пак трябва да пази
светлината на своите бистри талази,
та макар и затворено в капчица гъста
и потънало в чужди вълни, не приятелски,
и затрито в мътилката на пъстротата им,
там отсъстващото да присъства.