Рабиндранат Тагор (1861-1941) започвало превежда своите песни на английски през 1912 г,, по време на едно пътуване по море към Англия, След като пристига, той продължава това си начинание с помощта на Уилям Бътлър Йейтс, който в разговор с Езра Паунд нарича индийския просветител „поет, по-велик от всички нас ". Тагор получава Нобелова награда за литература през 1913 г и по-късно превежда стотици свои и чужди стихотворения, песни и притчи. Те стават популярни по цял свят, въпреки че част от посланието извученето на бенгалските текстове се изгубва при предаването им на друг език, Сред почитателите и преводачите на Тагор се нареждат: Сен-Джон Перс, А. Жид, П, Валери, Р. М, Рилке, И. Бунин, Б. Пастернак, Г, Мистрал, П. Неруда, X. Р. Хименес, много от които също са Нобелови лауреати, Самият Тагор пътува по целия свят, а творчеството и обществената му дейност са посветени на универсализма и се превръщат в първия по рода си опит за изграждането на мост между културите на Изтока и Запада, Както заради личните му произведения, така и заради авторизираните преводи и интерпретациите на източни текстове Тагор е считан за най-внушителната фигура в културата на съвременна Индия.

Много от произведенията в настоящата антология не са издавани на български. За първи път са събрани и представени на едно място всички стихосбирки, които Рабиндранат Тагор превежда и публикува приживе, както и посмъртният му сборник „ Стихотворения " (1942).