„В тази невероятно дълбока и пленяваща книга Монтгомъри разкрива безбройните и многообразни страни на различието [между човека и октопода], като разширява представите ни за съзнанието и осветлява самата същност на това, което наричаме „душа“... И всъщност най-ценното в книгата е не увлекателната научна информация – при все че тя е завладяваща и поднесена изключително вълнуващо, – а омагьосващият разказ на Монгомъри, талантлива писателка-естественичка, която рисува чудесата на океанските дълбини така, както Торо се диви на лесовете в Ню Ингланд.“
— Мария Попова, Brain Pickings

„Душата на октопода е от онези творби, които ни дават надеждата, че можем да спасим Земята – дори само за да съхраним удивителните животни, заедно с които имаме щастието да живеем на нея.“ — Стив Лисекър, Outward Hownds „Завладяваща книга за един разум, толкова „извънземен“, сякаш идва от дълбините на космоса. Но това съвсем не е научна фантастика.“ — Бернд Хайнрих, автор на „Умът на гарвана“ „Откривателско пътешествие. След като затвориш последната страница оставаш с мисълта, че начинът, по който ние си взаимодействаме със света, далеч не е единственият или най-висшият и че съзнанието също се явява в разнообразни поразителни форми и всички те заслужават признание и разбиране.“
— Science Manazine

„Изключително въздействаща и просветителска книга, вдъхновена както от прецизна научна любознателност, така и от възторжена почуда и емпатия към всички живи същества. С този портрет на вечно изплъзващия се октопод, нарисуван толкова отблизо, както никога досега, Монтгомъри променя из основи нашите представи за съзнанието, общуването и общността.“— Booklist „Макар и съвсем отскоро да допускат наличието на разум при кучетата, птиците и шимпанзетата, учените са впечатлени от умението на октоподите да решават проблеми и се опитват да разгадаят значението на невероятната им способност да променят цвета си. С „възторжената си страст към тези интелигентни и пленителни същества“ (Library Journal), Монтгомъри проследява хронологически променящия се възглед за тези мекотели. Една необикновена любовна история, едновременно смешна, забавна, трогателна и искрена. Душата на октопода ни разкрива какво можем да научим от срещата на два много различни вида разум.“
— Bookshop

„Необичайното в тази книга е, че Монтгомъри не се опитва да отговори на въпроса за съзнанието като пресява огромен куп научни изследвания. Вместо това тя... слуша. Развива продължителни взаимоотношения с няколко октопода в Аквариума на Ню Ингланд, всеки от който има своя индивидуалност, свои обикновени драми и трагедии. Тя се превръща в хроникьор и на най-незначителните мигове, отнасяйки се към всеки от тези октоподи като към герой от роман на Джейн Остин. Накрая е трудно да се отърсим от усещането, че тези чудати създания наистина водят богат вътрешен живот, при все че на нас не ни достига въображение да го разберем напълно.“
— Vox

„Достигайки до по-дълбоко разбиране на „другия“, Монтгомъри ни помага по-добре да разберем себе си. Просветляваща, преобразяваща, затрогваща.“ — New Scientist „Мила и очарователна книга, изпълнена с разбиране, мъдрост и нежност. Само творец с таланта на Сай Монтгомъри може да накара читателите да видят октоподите като личности и да ги обикнат. Душата на октопода ни приканва да преосмислим връзката си със създанията, непринадлежащи към човешкия род, с които може да се окажем по-сродни, отколкото сме предполагали.“— St. Paul Pionner Press „Обогатяваща и увлекателна, отчасти автобиографичен текст, отчасти научно изследване, тази книга ни припомня, че ако от всички земни жители ние сме най-добри в мисленето, е добре да поразсъждаваме над тези създания, които вероятно мислят по един различен от нас начин.“
— Daily Beast

„Обогатяваща и увлекателна, отчасти автобиографичен текст, отчасти научно изследване, тази книга ни припомня, че ако от всички земни жители ние сме най-добри в мисленето, е добре да поразсъждаваме над тези създания, които вероятно мислят по един различен от нас начин.“— Columbus Dispatch „Вече знаем, че интелигентността на октоподите не се свежда само до уменията им да намират храна и да се спасяват от хищници. Има още много какво да научим за тези изключително сложно устроени безгръбначни. Не е ли време да се откажем от спора дали октоподите, затворени в аквариумните резервоари, наистина са „посланици“ на своя вид, та да могат хората да научат повече за тях? А може би най-доброто, което можем да сторим, е да им отдадем дължимото, като им дарим свободата?“
— Барбара Дж. Ринг, професор по антропология, Щатския изследователски университет на Вирджиния, САЩ