С незаслужено забравената концепция за двойна винтова анфилада и двоен достъп арх. Георги Берберов преосъществява архитектурно-урбанистичния синтез на възрожденските ансамбли. Така възрожденското строително наследство — и скритият му социокултурен потенциал, предположен още от св. Кирил и св. Методий — стават приложими в съвременни условия. Светите братя създават писмеността ни и първите богословски преводи от гръцки език, имащ дотогава две хилядолетия книжовно развитие.

За да му съответства при преводите, безписменият славянобългарски език е преобразуван така, че развитието на културата ни продължава, сякаш имайки хилядолетно книжовно минало. Това разкрива и архитектурни възможности. Подходът на св. Кирил и св. Методий може да се обобщи като въвеждане в действителността на формални следи от неслучило се, но желано минало, пораждащи съответно действително бъдеще. А изкуствената жизнена среда е всеобхватен колектор на следи от случващото се. Сред тях архитектът може също да оставя следи от неслучило се, желано минало, сугестивно задаващи по-благоприятно бъдеще. Като архитектурно-урбанистичен синтез концепцията за двойна винтова анфилада и двоен достъп предполага нужния за това контекст — всеобхватната образна и утилитарна интеграция на застройката и въздействието ѝ — съвременна архитектурно-сугестивна база за развой на кирило-методиевия потенциал в българската култура. Разработката на арх. Берберов свидетелства както за разсъдъчно, така и за интуитивно постигане на концепцията: паралелно по линия на науката и на българската традиция.