"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността."
Йордан Милев

"За какво ти е букет набран,
по-добре вземи ти Гюлестан.
Розата живее в срок уречен -
моят Гюлестан ще бъде вечен."
Из "Гюлестан"

"С песен и сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!
Вино пий, сърце орлово – пак, и пак, и пак отново!
С хубавица като кукла, взел смолистата й букла,
поседи със чувство ново – пак, и пак, и пак отново!
Радостта ли ще е наша, ако няма пълна чаша
зарад времето сурово – пак, и пак, и пак отново!
Нямам никаква защита от коприната й впита,
от сърцето й готово – пак, и пак, и пак отново!
Ветре! Ако пуснеш корен, разкажи й с шепот морен
от Хафез сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!

Безброй момичета са влюбени – ти си единствена сред тях.
За влюбените в мен момичета – единствен съм и аз, разбрах.
Не срещнах никакво различие и в двата свята в моя път.
Не ме съдете, резултатът им е бил и си остава – прах.
Все пак на алчните кажете “За всеки краят е един!”
Не трупайте пари, печалбата и загубата носят крах!”
Безкрайно обожавам хората, съединили в любовта
и думи, и дела. В признателност сред огъня им изгорях.
Хафез, за миг склони главата пред знанието на ума!
Могъщо е било сърцето, което знае що е грях."
Из "Газели"