При разработката на темата много добре разбирам, че не може да се осигури равен старт при представянето, изучаването и разискванията по нея, тъй като едни от читателите са по-напред в усвояването на материята, а други едва сега започват да я усвояват. Ето защо ще помоля първите да бъдат търпеливи и спокойни. Има какво ново да научим всички, включително и аз, тъй като тази сложна материя предлага стотици хипотези, които се извличат постоянно в работата с нея и то от минимален брой текстове на закона. Много държа да се изяснят най-напред някои основни принципи и понятия, които ще служат за основа и ще доведат до по-бързото изясняване и правилно решаване на отделните случаи. Стремял съм се да придам на темата повече практически характер, а не толкова теоретичен, за да може да бъде пряко полезна на правоприлагащите органи в ежедневната им работа. На част от спорните въпроси съм дал свои виждания, които не задължават другите, но винаги задълбочено съм осмислял нещата, придавайки им съвременно практично звучене в духа на закона и справедливостта. Направил съм опит да обхвана въпросите, които се обхващат от разглежданата тема. По някои от поставените хипотези е взето от мен отношение, което ангажира останалите дотолкова, доколкото да се обърне внимание за ново задълбочено обсъждане и трайно решаване на поставените въпроси. Настоящата тема не може да се идентифицира с темата „Множество престъпления“. Последната има повече теоретичен характер и обхваща и друга материя. Групирането е само част от нея.

В някои раздели на изложението са направени констатации за липса на прецизност в наказателните закони и най-вече в Наказателния кодекс при употреба на някои понятия, което ще бъде от полза и за обучаваните, и за останалите, които ползват материала, за да могат да анализират и изяснят дори и сами какво действително се съдържа в използваното понятие, а при възможност – да съдействат за отстраняване на недостатъците.

Използвал съм мои материали публикувани в различни издания, предимно в списание „Теза“ на Асоциацията на прокурорите в България, но се радвам, че поставените в тях въпроси, идеи и предложения поради актуалността им могат да намерят място и в сегашното изложение. Удовлетворението идва от това, че трайно те са издържали истинността си с течение на времето и сега отново могат да бъдат използвани, за да дадат тежест на настоящото изложение.

За някои от констатираните проблеми, налагащи законодателни промени, правя конкретни предложения, които считам за най-съществените. Много други виждания съм отразил в изложението и ако те наистина заслужават внимание, моля, колегите да ги анализират и обмислят допълнително най-задълбочено и да ги превърнат в правила, щом това се окаже възможно и необходимо.