Историята е разказана от бащата и малкия син. Вълшебна, шеметна любов свързва бащата с необикновената му жена, синът е безмерно щастлив с шантавите си родители, а майката е сияйна, остроумна, изпълнена с нежност и фантазия, непредвидима, напълно освободена от всякакви задръжки, превърнала живота на всички около себе си в безкрайно празненство и обзета от неистова обич към танца и песента „Мистър Боджангълс” на Нина Симон. Майката показва „изплезен език” и „среден пръст” на реалността до деня, в който стига твърде далеч и сладката й лудост се превръща в клинично безумие. „В очакване на Боджангълс” е смешна и трогателна история, която ни кара да се усмихваме и да плачем, която докосва и ума, и сърцето ни. Може би защото отвъд всички емоции, които поражда у нас това екстравагантно семейство, авторът ни призовава ни повече, ни по-малко да „сритаме разума в задника”. И може би защото успява да ни убеди, че това би ни доставило несравнимо удоволствие

Майката: Впрочем питам се как другите живеят без вас.

Синът: Един въпрос непрекъснато ме мъчеше: как другите деца успяват да живеят без моите родители?

-------------------

Френският писател Оливие Бурдо (р. 1980 г.) работи като служител в брокерска къща, когато изгубва работата си и решава да се посвети на литературата. В продължение на две години пише първия си роман, за който обаче не намира издател. Тогава се приютява при родителите си в Испания и за седем седмици написва лека и откачена книга, която ще нарече „В очакване на Боджангълс”. Този път има късмет и веднага след излизането си през 2014 г. романът предизвиква огромен читателски интерес и е удостоен с 5 (пет!) награди: Франс Кюлтюр Телерама, голямата награда РТЛ-Лир, наградата Еманюел Роблес, наградата Роман Франс Телевизион и Наградата на Литературната академия на Бретон и на областта на Лоара. Издаден първоначално в 2000 екземпляра, „Боджангълс” достига за нула време тираж от 200 000!