Представете си – разказват ви история за късметлия, купил на безценица шедьовър. В случая картина от китайски художник, всепризнат майстор. Веднага възприемате историята като измислена. Тя става още по-невероятна, ако протича в България. Често виждаме родината си мърмореща, окайваща се. И в тези родни предели някой неочаквано е погален от съдбата? Невероятно!

Това описва Мирослав Михайлов в своята книга „В кой край на света ще намериш благородство”. Но не го измисля, а го съобщава. Защото всичко е станало наистина. Авторът го разказва не само забавно, но и откровено. Едно към едно. В своя опит да „осребри” попадналата у него картина, той така стремглаво хуква подир фантазията си, че тя освен надежда и средство, в последна сметка, се превръща в цел. Нейното пътуване става реалност, Михайлов стига и до Китай. Постепенно за автора добива смисъл самото пътуване, а не прекия резултат от него. Дори парите, които би получил в един момент, добиват спомагателна роля. Да го водят към познанства, към открития, към обикновени всекидневни наслади. Търсейки щастието, той вече го изживява.

Този негов разказ е блестящ в своята непретенциозност. Предлага също и припламващите искри на самоиронията. За да открием, че това качество, присъщо на високия интелект, добива и друг смисъл. На душевно равновесие. Самоиронията е особено нужна, когато ви примамва миражът на забогатяването. Все пак оригинална ли е картината? За един търсач на благородство идва миг, когато този въпрос отстъпва на втори план. Има толкова много ненарисувани неща по този свят! Защо да не се порадваме и на тях?

Матей Стоянов