През 1991 г. предложих идеята за една трета култура, която „да се състои от онези учени и други мислители от емпиричния свят, които чрез своята работа и разяснителни произведения заемат мястото на традиционния интелектуалец, за да направят видимо по-дълбокото значение на живота ни, предефинирайки кои и какви сме ние“. До 1997 г. разрастването на Интернет позволи създаването на дом за тази трета култура в Световната мрежа на сайт, наречен „Едж“ (www.edge.org).

От Джеймс Лий Байърс дойде вдъхновението за „Едж“ и на него дължим мотото му:

Да стигнеш до ръба на световното знание, да издириш най-сложните и интересни умове, да ги събереш заедно в една стая и да ги накараш да си задават взаимно въпросите, които си задават насаме.

През 2005 г. въпросът на „Едж“ беше подсказан от психолога теоретик Никълъс Хъмфри:

Великите умове понякога могат да отгатнат истината, преди да имат доказателства или аргументи, за да я докажат. (Дидро наричал това esprit de divination, „дух на прорицание“.) В какво вярвате, въпреки че не можете да го докажете?

Събраните тук отговори са фокусирани върху съзнателността, върху знанието, върху идеите за истина и доказателство. Ако трябва да обобщя, бих казал, че тези отговори представляват един коментар върху това как се справяме с излишеството от увереност. Ние сме в епохата на културата на търсенето, в която Гугъл и други търсачки ни водят към бъдеще, изобилстващо от правилни отговори, придружавани от наивно усещане за убеденост. В бъдеще ние ще можем да отговаряме на въпросите - но дали ще бъдем достатъчно умни, за да ги задаваме?

Джон Брокман