„Възшествието на маймуните" е скандална книга за днешна България.

Опитите на екип ентусиасти да създаде съвременно училище са обречени на крушение от глупостта, кухненското властолюбив и алчността на хората, назначени или самоопределили се да решават съдбата на българското образование. Борбата е обречена и поради язвите, разяждащи самия екип, и поради дълбокото безразличие на обществото.
В книгата има неочаквано сливане на възможното с невъзможното, гротескови и комични ситуации, сатиричен бекграунд, калейдоскоп от образи от всички социални и нравствени прослойки на обществото ни.

„В коридора пред дирекцията се бяха събрали все дебели костюмирани жени. Жената-Правилник дотича запъхтяна.
– Пристигам направо от болницата. Моя малкия пак го сви язвата. Помолих Манекенката да не идвам, ама тя – трябвало да сме повече.
Спасов огледа сборището:
– Ще ги бием ли, какво ще ги правим. Нали бяха писали да сме само четирима представители.
Манекенката, Любвеобилната Есесовка и Лястовичата Бойга, единствените слаби дами там, и трите в бизнес-костюми, и трите изрусени, и трите остролици като брадви, по европейски делови и строги, влизаха и излизаха от дирекцията припряно. После поканиха чакащите да влязат. Вътре заседателната маса беше застлана с покривка. На покривката – две тарелки с дребни сладки, шишета с минерална вода, пред всеки стол – листи, в горния край на които беше принтнато името на Училището с адрес и телефони, върху листите – химикалки от онези, с името на Училището, адреса и телефоните. Като на конференция.
Край заседателната маса насяда Директоратът. Всички останали се сгъстиха по диваните и креслата покрай стената. Точно в шестнайсет и трийсет Динкова с каменно лице въведе четирима доста небрежно облечени мъже, които неловко се усмихваха. Седнаха срещу Директората. Манекенката ги поздрави с добре дошли и обяви, че сега ще им представи присъстващите на срещата.
– Аз се казвам Миглена Тотоманова и съм директор на Национално средно училище „Св. Георги Софийски” от месец март 2002 година. Преди това десет години съм била помощник-директор....
Говореше с тържествен тон – като на заря-проверка. Беше извикала да превежда един възрастен учител по английски, който преди да се пенсионира е бил професионален преводач. Оттогава обаче беше минало много време. Човекът беше силно оглушал. За да се чува, той също говореше високо, бавно и отчетливо. Освен това очевидно имаше нужда да се ориентира къде е попаднал и на кого превежда.
Спасов крадешком преброи всички присъстващи помощник-директори, координатори на профили, учители, преводача, двете колежки, водещи протокол на български и английски. Тържествената заря-проверка можеше да продължи до сутринта. Белгийците се измориха да обтягат устните си. Изпаднаха в ступор, имитиращ изслушване.
Срещата беше планирана за четиридесет минути. Двайсет от тях Манекенката реди имена, длъжности и професионални квалификации.
Белгийците поглеждаха от време на време със скрит въпрос Динкова. Тя пък гледаше безизразно право пред себе си. По едно време ван Ваал използва една кратка пауза и заговори:
– За нас е голямо удоволствие да бъдем гости на едно от, както разбрахме, най-големите училища на Балканския полуостров.
Говореше тихо и сдъвкваше думите. Преводачът, силно наведен напред, с полуотворена уста, се мъчеше да отгатне казаното.
– Господинът благодари за гостоприемството – налучка той.
Манекенката, облегнала лакътя на свитата си ръка на бюрото, направи с длан въртелив жест, който можеше да бъде разбран и като кралска благосклонност към упоритите гости, и като разрешение да се почерпят.”
Откъс от „Възшествието на маймуните”