Възмездието на Изида

" - Ела! - прошепна глас в тъмнината. Водачът на разбойниците
заобиколи кладенеца. - На колене! - той се подчини. Зърна неясни
силуети, усети аромата на жасмин. - Носиш ли я?
- Да, господарю.
Изведнъж нечии ръце рязко измъкнаха книгата от скута му.
- Видя ли какво пише вътре?
- Не, господарю.
-Лъжеш! Отворил си я, вместо да наблюдаваш какво правят хората ти.
- Не, господарю....
Предводителят на себаусите долови лек шум, последван от звънтене на тетива. Стрелата се заби дълбоко в гърдите му - бе изстреляна от толкова близо, че ударът го повали по гръб на пясъка. От устата му шурна кръв, тялото се разтърси в конвулсии. Последното, което чу, преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта тялото му да бъде заровено дълбоко в пустинята."