От златния четвърти век на гръцката патристика през златния десети век на старобългарската книжнина до нас достига Христологията на св. Атанасий Александрийски, отразена във „Второто слово против арианите“, преведено от Константин Преславски. В научно обръщение е въведен за първи път транскрибираният текст на Второто слово по Новгородски ръкопис от XIV в.

Езиковите особености на този най-архаичен познат препис отразяват различни по-ранни диалектни черти при странстването на текста от Преслав през Константинопол до Новгород. Проведената редакция с цел истинност (буквалност) на превода от гръцки не е заличила напълно следите от предполагаемия по-стар свободен превод и от теоложкия регистър на ранната Преславска школа. Авторът идентифицира гръцкия прототип на славянския превод по най-архаичните познати гръцки преписи от Х в. Библейските цитати са сравнени с най-ранните старобългарски паметници и с паралелните цитати у св. Кирил Йерусалимски. Изнесени са цитатите от неизвестния досега на старобългарски Маркел Анкирски. Заимстванията от „Второто слово“ у Евтимий Зигавин свидетелстват за нов среднобългарски превод от същия гръцки прототип.