- Един резервен мозък, ако обичате. Пригответе ми и една лява ръка, далак и сменете бъбрека ми - много камъни са се насъбрали.

Звучи ли ви като научна фантастика. Естествено! Но едва ли ще ви звучи толкова фантастично след като прочетете журналистическото проучване за генетиката на Илейн Дюар. Оказва се че идва времето, когато реалността става по-фантастична и от най-смелото въображение.
Наред с това, обаче, изникват и цял куп други въпроси. Въпроси за правото на човек да се разпорежда с природата. Да решава проблемите на Създателя, да твори сам себе си по свой образ и подобие - да се клонира, да се регенерира и модифицира. Отговорите на тези въпроси, предстоят да бъдат тепърва обсъждани, преценявани, давани. А през това време генетиката се развива, науките не стоят на едно място и не чакат нито общественото мнение, нито чиновническите разпоредби. Каквото и да стане, трябва да свикнем с мисълта, че живеем в един много бързо развиващ се свят. И че понякога нашето мнение и решение няма да бъде най-правилното и най-точното, че често бъдещето ще показва дали сме сбъркали или не.

Книгата е написана на разбираем за масовия читател език. Авторката навлиза в света на микробиологията и генетиката, емоционално, леко изненадано и предубедено в началото, но после сякаш се отдръпва и започва да запознава читателя с фактите и интересните подробности като оставя той сам да съставя мнението си. Истините, че науката е движена от големите инвестиции, че генетиката не може да просперира без да привлече любопитството на богатите бизнесмени и без да флиртува с властта и силните на деня, са преплетени с чисто човешките и житейски проблеми на учените, със стремежа им да се посветят до живот на своята област.
Разследващата журналистика, в този конкретен случай, оставя на читателя свободата да преценява, както научните постижения, моралната им стойност за обществото, така и личните интереси, житейските съдби и поведение на учените, който стоят зад тяхната реализация.