Разказите на Терзиев свършват там, където биха могли да започнат. Действителността е българска, понякога потискащо такава, като в "Министърът на ветераните", където спокойно може да се каже, че в няколко страници е разказана цялата българска история, от идването на комунизма досега.

Животът в тези разкази винаги е разказан с необичайно апокалиптично безчувствие, което обаче не е минус, а плюс, защото този живот е пълен с толкова много детайли и наслагвания на случки, обстоятелства и педмети, че няма как да не доведе до последния разказ "Джобният". Там всеки може да си представи, че светът наистина свършва ЛИЧНО за него и в този смисъл всички истории, разказани от Терзиев водят до "там". До един предизвестен край, нелепа смърт, случила се на нелепо място, финал, който очаква всички, независимо дали датата ще е 12.12.12.

Абсолютно независимо от тази дата, този сборник е апокалиптичен с прецизното си описание на живота на всеки градски човек, във всеки градски град в градската вселена. Начало и край. Без особено вълнение, но винаги придружени с детайлите на безнадеждната консумация на живот, вещи и време, подарени неизвестно защо на всеки човек на Земята. Литература за тези, които се опитват да формулират от какво боледуват, бидейки физически напълно здрави.