Владетелят

Владетел (principe) - израз на типичния за Ренесанса индивидуализъм.

Владетелят е считан от Макиавели за единствения създател на държавата, с която той се слива, тъй като ръководи нейната политика - съдбата на държавата е в зависимост от неговите лични дела. Амбициозен, прозорлив, пестелив, съобразителен военачалник, безчувствен към хвалебствията, с една дума - доблестен. Според Макиавели, владетелят е демиург на масите. Изпъкващата личност на водача действа, като се абстрахира от общото съзнание на гражданите, живеещи на една на една и съща територия, но подчинява на своята воля народа. Народът очаква от него своята "форма", но не произволна, а съответстваща на неговите условия и характеристики. Колкото владетелят е по-доблестен, толкова неговото творение ще бъде по-жизнеспособно и трайно. За да успява в своите намерения, понякога освен политически качества му е необходимо и благоприятно стечение на обстоятелствата.