Вечният пътник Боян Гацов-Магът

Защото 1903-та е годината, когато едно обикновено посещение на вече утвърдения поет Пенчо Славейков в аристократичния дом на вдовицата на убития при атентат срещу Стефан Стамболов министър на финансите Христо Белчев, се превръща в рядката за нашите нрави и географски ширини духовно-интелектуална и емоционална връзка, обогатила много българския културен живот.

Тя е стимул за творчество както за поета, така и за красивата българка, предпочела пред суетния живот на дворцова дама трудното битие на спътница и вдъхновителка на един Жрец и Воин. Свързват ги много духовни неща. Нашите рожби ще са рожби на духа, пише поетът на своята избраница. Двамата започват да превеждат „Тъй рече Заратустра“ на Ницше, а Славейков й посвещава венеца на своето творческо дело - поемата „Кървава песен“.

-------------------------

Боян Магът (псевдоним на Бони Иванов Гацов) е роден през 1909 г. в село Драганово, област Велико Търново. Син на известния драгановски учител и общественик Иван Г. Гацов. Завършва славянска филология в Софийския университет и второ висше образование - търговия и народно стопанство. От 1951 г. е преподавател в Минно-геоложкия институт, където завежда катедра по чужди езици.

Автор е на три книги: „Вечен пътник“ - поема, 1933 г. издателство на Т.Ф. Чипев, с препоръка от Министерството на народното просвещение, рецензия за книгата от Георги Константинов се появява в списание „Златорог“, г. XV, кн. V; „Кръст и роза“ - стихотворения, 1934 г.; „Кървава летопис 1903 - 1938“, 1940 г., издателство на „Вестник на жената”. В нея са описани художествено възходът и падението на българската идея, битките, спечелени от българската армия и погромът на европейската дипломация над териториите на страната. Издава заедно с акад. Емил Георгиев Антология на сръбските поети (1960). Сътрудничи на редица вестници и списания. Умира през 1992 г.