Човекът винаги е изпитвал нужда да даде име на върховното зло, прокрадващо се в душата му, да му даде лик и същност, разбираеми за самия него. Готов да коленичи пред порока, той си го представя като козите крака на Луцифер; готов да го призове с магия, той чертае с кръв кръгове за Бафомет; готов да пожертва дори ближния заради своите собствени бъднини, той реже туптящи сърца пред олтара на Апух; готов сам да го обладае и да се почувства обладан, той завира лице между гърдите на сукубус; готов да носи крушение на своите врагове, той дава дъщерите си за невести на Ноденс...

Човекът винаги иска да види върховното зло с очите си.
Готови ли сте да видите бог Пан?

--------------

Произведението неумолимо прекрачва предела на ужаса за читателя. Колко ли безсънни нощи е причинило? Бог знае, но няколко от тях изживях аз... Това е една от най-добрите истории на ужаса, писани някога. Вероятно най-добрата на английски език.
Стивън Кинг

Никой не би могъл да опише нажежаващото се напрежение и върховния ужас, пропиващи всеки един абзац. Макън е титан – вероятно най-великият писател на нашето време.
Х. Ф. Лъвкрафт

Невероятен успех! Невероятен успех!
Оскар Уайлд

Понятието за греха е основополагащо в книгите на Макън. За него грехът е по-скоро доброволно престъпване на божествените закони, отколкото ненавистно състояние на душата. Оттук следва и самотата на неговите герои; следователно, чистото изкушение към Злото ги гнети, а не обстоятелството, че са извършили конкретни злини.
Хорхе Луис Борхес