Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата – без да се прецежда – се консумира на един дъх или пък със затаен такъв.

Като озадачаващо весел и леко циничен Вергилий, Нав ни развежда из улиците на „Града на греха“, които зад всеки ъгъл крият нова изненада, нова история, ново познанство или пък спомен, замъглен от дестилат. Истории, изпълнени с шумни разговори, поглъщащи размисли, мистици и простаци и цигарен дим. Всичко това под одобрителния поглед на огнените господа Джак, Джим и Джони. И под вещото ръководство на байрактаря на българската вегаска диаспора – Траян I Шуменски. Защото един е бат Трой, а Нав е неговият пророк… и евангелист.

Един след друг разказите засмукват читателя в шеметен водовъртеж, където границата между реалност и мистичност се размиват. Като бримките върху чорапогащника на прибираща се по светло екзотична (ма)дама. Или като следващото питие с все още неразтопена бучка лед в него. Или пък като ново залагане.

И какво като над Вегас няма звезди? Те са изпъстрили картата на улиците му, както и страниците на тази книга.

„Странните и шумни истории в тази книга ни убеждават, че не само всичко не е така просто, а просто не е така. С една рядка техника на контролирана шизофрения, авторът е едновременно обект на наблюдението и наблюдател. Цинизмът в тези текстове не е ци-ничен, а аналитичен. В края Иван винаги избира светлината на свободния дух.“
Людмил Станев