Снукърът – моята игра. Спортът, който понякога презирам толкова много, че не мога дори да погледна към щеката; спортът, който обаче се превърна и в любовта на живота ми.

Определено имаше какво да се желае още.

Рони О'Съливан може да не е играчът с най-много спечелени титли по снукър, но за мнозина си остава най-талантливият – и предизвикващ най-голям интерес като личност. Той прави първия си сенчъри брейк, когато е на десет години, и няма голям турнир, който да не е спечелил поне веднъж. В същото време Рони е отказвал участия повече от всеки друг играч, неведнъж се е оттеглял по време на състезание, което шесткратният световен шампион Стив Дейвис определя като „непочтително", и е имал многобройни разправии със съдии заради непристойно поведение и цветист език по време на игра.

Автобиографията му дава поглед към един период, за който само най-близките на Рони знаят. От 2003 г. насам възходите и паденията в живота му трудно могат да останат незабелязани от публиката. В този период той печели всичко от Welsh Open до турнира Embassy World Championship. Същевременно се бори с депресията си, личните си демони и нарастващите съмнения на спонсори и фенове, че ще се окаже „пълен провал" като играч и като човек. За разлика от предишната автобиография на О'Съливан, „Рони", която се фокусира върху ранните му години в снукъра, „Бяг" е задълбочен поглед към това, което крепи един гений през най-тежкия период от живота му и как той успява да продължи напред, дори когато изглежда, че няма вече сила.