Българчето от Аляска: Софийски разкази

" Има някои вечни писатели. В смисъл, че стоят някак извън времето. Като камъни на страшно висок космически сипей под студени звезди. Брадите им приличат на вековен мъх. Те наблюдават света, без да се вълнуват от малките и несериозни въздишки и примигвания на суетите и модите.
Деян Енев пише за тъмните и дълбоки бездни - очите на майките - от тук до края на самотната Вселена. И когато ние четем - плачем. После ставаме по-чисти. И така нататък. Животът е вечен.
Деян Енев отдавна знае това."

Калин Терзийски