Бащата на Ники – доктор Павлов (в романа доктор Николов) става психиатър, работи първо в ГДР, където се ражда самата тя, после в Западна Германия. Романът е както родова история, така и движение из празните полета на една ненаписана сравнителна история на европейската психиатрия. В този смисъл той по нов начин подрежда представите ни за света, в който сме отрасли, с неговите идеи за здраве, тяло и дух. Именно днес, в травмираното ни настояще, романът може да се чете както през важните си психиатрични отклонения и описания, така и като роман за възможността да има оздравяване, независимо от травмата и въпреки невъзможния триумф.
Диана Иванова, вестник Култура

Всички ние имаме родители. Те също имат своите родители – и всички те ни завещават една раница, с която да вървим през живота. В най-добрия случай можем да спрем и да погледнем какво има вътре.
Ники Павлов

Роман за нашето столетие.
Петър Клаус, Културрадио, Берлин-Бранденбург

Нейната тема е бягството… Ники Павлов пресъздава в книгата си България от 60-те години, живота в ГДР и ситуацията в психиатричните клиники там, също както и атмосферата в Западна Германия през 70-те. Прави го така добре и така прецизно, че петстотинте страници не доскучават и не омръзват.
Доротее Нолте, Дер Тагесшпигел

---------------------

Ники Павлов, дъщеря на българин и германка, е родена през 1964 г. в ГДР. Когато е 13-годишна, семейството бяга на Запад. Ники Павлов следва в Мюнхен политически науки, славистика и най-нова история. Работила е като преподавател по политология, пресаташе на политически формации, репортер в пресата, редактор и сценарист в телевизията.
В момента живее със съпруга си и трите им деца в Берлин, където работи като автор, журналист и предприемач. Занимава се още и с разпространение на етерични масла.

Автор е и на романа „Жената в кибритената кутийка“ (2007) и новелата „По-късно животът ще е хубав“ (2010).

“Българският лекар” е първият й роман, преведен на български език.