Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти – това най-самотно от всички места.Колкото повече се отдръпваше Ленард, толкова по-силно го желаеше Маделин. Колкото по-отчаяна бе тя, толкова повече се отдръпваше той. Повтаряше си да се сдържа. Отиваше в библиотеката, за да работи над дипломната си работа върху брака във Викторианския роман, но нагнетената със сексуални фантазииатмосфера – разменяните в читалнята погледи, примамливите етажерки с книги – засилваше отчаяното ѝ желание да види Ленард. И краката ѝ неволно я повеждаха обратно през кампуса, по тъмните алеи, към Биологическия факултет.До последния момент Маделин таеше идиотската надежда, че тази проява на слабост всъщност може да се окаже сила. Стратегията беше брилянтна, понеже на практика липсваше всякаква стратегия. Тук нямаше игрички – имаше само искреност. Нима е възможно Ленард да не откликне пред лицето на тази искреност? Докато стигнеше до масата в лабораторията и потупаше Ленард по рамото, се чувстваше почти щастлива, но щастието ѝ траеше до момента, в който той се обърнеше с поглед, изпълнен не с любов, а с досада.

„Голям любовен роман в традицията на Джейн Остин.“

„Юдженидис пише съвременна любовна история от нов тип. Неговият най-силен роман до момента.“

„ ни казва какво е да си млад, умен и объркан – история, която си разказваме от Хемингуей и насам. Днешните млади продължават да се питат: „Как да живея живота си?“, „В какво да вярвам?“, „Кого да обичам?“. Литературата винаги е предлагала богат набор от отговори на тези въпроси, но в крайна сметка романите не са наръчници. Те са възможност да дадем простор на нравственото си въображение, а точно този роман е находчив и трогателен опит в областта.“

„Макар в романа да става въпрос за брак и Маделин да изучава прозаиците от Викторианската епоха, не е посветен на съпружеството в тесния смисъл на думата. Той не е и роман за любовта – може би само косвено. По-скоро е посветен на онова, за което Юдженидис пише във всичките си романи, колкото и различни да са един от друг: драмата на порастването.“

„Напрегнатият сюжет и дълбокият психологизъм на този нов роман, допълващи размаха на идеи, социалната ангажираност и елегантното чувство за хумор, познати от по-ранните творби на Юдженидис, са показатели за нов етап на съзряване. Мащабността и богатата нюансираност ни напомнят за Джонатан Франзен от . Също като романа на Франзен, и отдава почит на експериментаторския дух на автори като Томас Пинчън, Дон ДеЛило и покойния Дейвид Фостър Уолъс.“

„Прекрасен, внушителен разказвач; той ни припомня, че макар любовта невинаги да тържествува, тя винаги следва непокорния си курс до самия край.“

„ демонстрира как би трябвало да функционира един любовен триъгълник. Книгата измества фокуса си от римата протагонисти, за да разкрие съкровени мисли и желания. Това е един модерен романс, но разказан по изненадващ начин. Книга, която ни подтиква да се запитаме мъртви ли са големите любовни истории от деветнайсети век. Може би днешният свят на феминизъм и сексуална освободеност предлага нещо съвсем различно? Джефри Юдженидис вниква в същността на съвременните любовни връзки с такава обич и грижа, че човек има чувството, че познава отблизо участниците.“

„Това е едно носталгично произведение – както по форма, така и по съдържание. Специфичният, леко тръпчив привкус на 80-те е предаден посредством интелектуалния климат, който населяват героите: филмите, които гледат, книгите, които четат, догмите, към които се придържат. Портрет едновременно на конкретно поколение и на младостта като цяло, Брачната фабула надскача епохата, която описва.“

„Джефри Юдженидис ни напомня с рядко проникновение какво е да си млад идеалист, да преследваш истинската любов и да бъдеш влюбен в книги и идеи.“

„Ако някога сте били млади и сте смятали, че знаете какво искате, ако някога сте си представяли, че никой не може да изпита толкова наситени емоции, колкото изпитвате вие, ако някога са сломявали мечтите ви и са разбивали сърцето ви – значи тази книга е за вас.“

„Първият роман на Юдженидис след удостоения с Пулицър през 2003 г. разпарчетосва модела на своя предшественик по толкова впечатляващ и амбициозен начин, че дава заявка за учредяването на специална награда, която да ознаменува успеха на не само като роман по принцип, а като роман, написан от Джефри Юдженидис.“