Четвъртата книга от поредицата “Скръбните мистерии на брат Ателстан” ни отвежда в средновековна Англия, която сякаш наистина е преследвана от Божия гняв

„Злочесто е кралството, в което кралят е дете.“

Под сянката на това мрачно предсказание управлява Англия в края на XIV век регентът Джон Гонт. Французите нападат пристанищата, бедност и болести будят недоволство и размирици, селяните готвят бунт под ръководството на непознат никому предводител, известен само с прозвището си Ira Dei, „Божият гняв“.

Гонт се опитва да спечели на своя страна мощните търговски гилдии, но поредица необясними убийства стават причина плановете му да бъдат погълнати от хаоса. Безчинствата на вездесъщия Ira Dei не спират, на всичкото отгоре някой краде главите на екзекутираните престъпници, изложени за назидание на Лондонския мост. В отчаянието си регентът се обръща към сър Джон Кранстън, закръгления коронер на града, с надеждата той да изправи убиеца пред правосъдието и да възстанови изчезналото злато на видните лондонски търговци.

Разбира се, сър Джон от своя страна се обръща към брат Ателстан, доминиканския монах, който служи като свещеник в бедняшка църква. Лондон ври и кипи от интриги и предчувствия за предстоящия бунт, двамата приятели започват да губят представа кой им е приятел и кой - враг. Заплахите за тях идват и от най-високо място, и от безлики сенки, изплували от престъпния свят на средновековен Лондон. Ателстан и сър Джон неведнъж излагат живота си на опасност, докато успеят да свалят маската на коварния убиец.