„Блуграс“ е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните „текстове“ в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една новела, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, наречен истински добра литература.

Владимир Полеганов

Животните излизаха едно по едно по едно през обраслия портал на училището и нищо не можеше да ги спре. Движеха се в редица. Пръв беше носорогът, следваха го двете африкански степни слончета. Тримата преминаха в галоп – компактна група решени на всичко бегълци, символ на единомислието.

Из избуялата трева зад тях се мяркаха сенките на рис, няколко чифта заешки уши, а една сърна бе спряла на напуканата алея до пропускателния пункт на пазача и с изпружен преден крак разрошваше забързано с нос опашката си. После сянката на риса или пък собствената ѝ сянка на топлия асфалт под нея я накараха да подскочи и да се затича след водачите на преселението.

Не нищо – никой не искаше да ги спре.

Из „Един милион години ваканция“