Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.
Нева Мичева

В тези пиеси Боян Папазов провокира театъра ни да търси своя език, своя начин да мисли българския опит като част от глобалния свят, като част от сложни идентификационни процеси в културата на Европа днес, а не в изтърканите регионални аршини на чергите, муслалите, киселото мляко и жалбите за бедност.
Виолета Дечева

„Бая си на бълхите“ е една от най-добрите в българската литература за последните години. Езикът е богат, предметен, физиологичен, езотеричен, хиперреалистичен, обсебен от образи, подвижен, гъвкав. При четене – играещ върху сцената на въображението. При „гледане“ – запазващ богатата си литературност.
Виолета Дечева

Умението на Боян Папазов да сърфира по вълните на диалектите, без да пада, е безспорно. Но най-важното в тези пиеси е пронизителният патос на наблюдението върху нашите дефицити – на любов, на чест, на ум...
Бойко Ламбовски

„Бая си на бълхите“ – най-силната пиеса... от 1989 година насам.
Патриция Николова

Пиесите на Боян Папазов се занимават с „Бяс“-а балкански, който владее хората – социално и етнически травмирани, исторически и битово обременени, но съхраняващи все още нещо жизнено, едновременно любопитни и жестоки, познаващи човеколюбието, но и садистичното равнодушие.
Никола Вандов