Литературен шедьовър от европейския глас на модерната турска проза Биргюл Огуз. За него тя получава Наградата на Европейския съюз за литература. Напълно заслужено, защото увенчава книга, каквато не е писана досега.

Неочакваният житейски удар може да разтърси всеки, но потресът от внезапната смърт на близък до сърцето човек се превръща в поразителна дисекция на човешката душа в нейните недосегаеми измерения. Чрез уникална образност и стъписващи проникновения авторката ще ви гмурне в дълбочината на човешките чувства, а искреността на нейния разказ ще ви поведе из техните дебри. Биргюл Огуз тръгва от траура на отделния човек, преминава през детските спомени на една скърбяща дъщеря, за да стигне до потреса, мъката и траура на общество, преживяващо жестоки травми. Накрая идва живата вода, която ще изцери нанесените рани и ще облекчи болката от тях.

„Аха“ е книга, каквато досега не сте чели. Едновременно повест, притча и поема, излята в уникална лирична и ритмична проза, перфектно претворена и в превод на български.

Текстът на Биргюл Огуз кореспондира със стожерите на световната литература – от Стария завет до европейската поезия от XX в., от газелите до съвременни турски стихове, от Шекспир до Джойс, Елиът и Барт.

Книга, която докосва всеки, който някога е загубвал някого.

„Е, жива съм!” - си каза после, ха-ха, пак с взетия назаем глас. „Аха!”. А мозъкът ѝ – пълен с мравки, набоден с тръни, няма грешка.

„Затуй защото другите отрано майките си заобичват, а пък бащите – когато наближат Смъртта. Това чудесно си го знаят. Не бивало бащи да се обичат. Баща обикнеш ли, веднага рухвал и умирал. Най-първо се нарича траур, а после пък – закон. Така се случва: синът нарамва пушка. На мушка е невежият баща. А после... Следват ужасните неща: строшена стъклария, петно. Сачми и пепел. И току-виж, бащата се превърнал на символ бледен горе на небето. Една продупчена монета, ненужна вече и изхвърлена от употреба.“