„Антигона“ на Софокъл е преведена за първи път на български език през 1893 г. от Пенчо Славейков. Преводът, който най-често четем днес e направен от Александър Ничев и публикуван през 1949 г.

Преводът на Николай Гочев, представен в настоящото издание на „Проектория“ е нов и не е публикуван досега. Работата на преводача може да бъде проследена до 1998 г., когато Николай Гочев подготвя буквалистичен превод на „Антигона“, който става основа да постановката на Тетрална работилница „Сфумато“, „Антигона смъртната“. Преводът, който представяме в тази книга, вече е друг и не е буквалният.

Изданието съдържа уводни думи от преводача, както и послеслов и тематична библиография, подготвени от доц. Димка Гичева-Гочева, преподавател по антична философия в СУ „Св. Климент Охридски“.

Сред преводите от старогръцки, дело на Николай Гочев, са I-III и X-XIV книги от Аристотеловата „Метафизика“ (изданието е от 2000 г.), последният диалог на Платон „Епиномис“ (2012) и сборникът „Херметически корпус“ (издание на „Проектория“, 2012 г.). Николай Гочев е познат и като автор на книгите „Античният херметизъм“ (1999), „Александрия. Разкази за хора, книги и градове“ (2002), „POIESIS. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература“ (2004), „Писма до Егина“ (2006) и „Фантастичното през античността“ („Проектория“, 2012).