Стиховете в книгата на Александрина Валенти режат и в същото време съшиват, изграждат нови мускули, влакна, сухожилия, кръвни телца. В тях има ирония и самоирония, има изненади и обрати. Привличат и приласкават. В поезията й присъства отстрастения наблюдател, както и пристрастния рисувач, поезия, която се стича, като капка дъжд върху отворения прозорец на въображението, за да остави прозрачна диря, следа, пръстов отпечатък.
Ивайло Добрев, редактор

Дебютната стихосбирка на Александрина Валенти „Амаркорд“ е книга за миналото, което ни живее. Поезия населена със сенките и „кинокадрите“ на Фелини, Превер, Джим Морисън и Лорка, но крайно своеобразна и създаваща свой собствен метаезик и свят. Времето е необратимо, а декември е безсмъртен като паметта, която се отлепва от думите, за да се превърне в нас. Можем да достигнем края на пътя, само ако се върнем там, където сме били винаги.
Васил Прасков

“Амаркорд” е книга на знаковото поле с поезия, написана с фин език, тъй дефицитен в съвременната изказност. Фойерверк от образи и емоции, изплуващи от най-дълбоките пластове на освободеното съзнание - вълни от неочаквани, но естествени метафори, обрисуващи живот, лишен от пряката елементарна линейна логика. Защото животът не е логичен. Животът е живот, когато е без първичния страх, устремен нагоре. Поезия извън страха.
Божидар Пангелов