Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното.

Никак не са много писателите, способни да ни разсмеят интелигентно. Сборник след сборник Етгар Керет се утвърди като първенец на новия идишки хумор...
Il Foglio

За него линията между смеха и тъгата изобщо не е линия, а цяла територия – погранична област, където едното не съществува без другото. Разказите в новия му сборник са всички родом от това пространство на предела.
Star Tribune

Керет, който спечели престижната израелска награда Сапир за тази книга, си играе с реалността по начини, които напомнят за Рушди, но съдържат и доза Вонегът... Той съумява да изяви хумора в най-сенчестите кътчета на нашия свят и от неговите истории ни става смешно точно преди гърлото ни да се свие от тъга.
The Washington Post