АДDICTED

Трябва ти чаша, за да влезеш тук. Нека сетивата ти се преплетат, нека изгубиш представа кое е дума, кое е аромат и вкус, кое – грапаво докосване. Не искам да те лъжа – да, накрая има смърт, онази чиста, неподпра- вена и вяла радост, че отново правилата са пределно ясни, а това, че вече са излишни, е гаранция за голата им красота. Едва ли съм естет, но всяка фраза ме изкуша- ва като раждане на престолонаследник. Зная, че не си от търпеливите, че препинателните знаци те измъч- ват – зимно разсъбличане. И все пак ти си авторът, аз съм само разказвачът, болен от прераждания, зареден с енергия завинаги и неспособен да умре.


АДDICTED

Моят ад е моята крепост.

Бавно се разхождам из кръговете му,

докато получа световъртеж.

Тогава спирам някъде

в шестия кръг,

до някой отворен гроб

и започвам игра на думи

или игра на дами,

защото думите

са моите дами.

Аз ги ухажвам продължително.

Предлагам им различни

еретически наслади,

епикурейски тайни,

с които могат да постигнат

себеизразяване.

Но те са само сенки, на които

отказано е най-дълбокото страдание

и затова след ялова игра

ги връщам пак обратно в гроба

и продължавам

по-надолу

по-надолу…